Във ранната утрин пропява камбана
и буди старите спомени.
Имало майстор във Бояна,
имало майстор на икони.
Прости икони, тихи и бедни,
ликове бледи, родени в легендите.
Сред тези ликове добри
на хора, някога живяли,
съзреш ли тихо да гори
пламъче бяло – там се поспри.
И хората бавно прииждали в храма,
глави пред него навеждали.
Имало майстор във Бояна,
имало майстор на икони.
Прости икони, тихи и бедни,
ликове бледи, родени в легендите.
Сред тези ликове добри
на хора, някога живяли,
съзреш ли тихо да гори
пламъче бяло – там се поспри.
Тоз пламък сенките плете
и древна истина разкрива.
В добрите майчини ръце
дете заспива.