Вървя самотен път,
Единственият, за който някога съм знал,
Не знам на къде води,
Но е моят дом, където аз вървя си сам.
Вървя по тази празна улица,
Намираща се на Булеварда на Разбитите Мечти,
Там, където градът си спи,
А аз съм единствения и вървя си сам.
Вървя си сам. Вървя си сам. Вървя си сам. Вървя си сам.
Моята сянка е единствената, която ме следва,
Моето копринено сърце е единственото нещо, което тупти,
Понякога си мисля, че някой там отвън ще ме намери...
Но до тогава, аз ще си вървя самотен.
Пресичам напреки чертата,
Която ме разделя нейде в ума,
На края на ръба,
Там, където сам вървя,
Чета между редовете, това, което е
Проебано и всичко е наред.
Проверих своите жизнени знаци за да разбера дали съм още жив
И вървя си сам.
Вървя си сам. Вървя си сам. Вървя си сам. Вървя си сам.
Вървя по тази празна улица на Булеварда на Разбитите Мечти,
Там, където градът си спи,
А аз съм единствения и вървя си сам.
Моята сянка е единствената, която ме следва,
Моето копринено сърце е единственото нещо, което тупти,
Понякога си мисля, че някой там отвън ще ме намери...
Но до тогава, аз ще си вървя самотен.