Краченца, не ме предавайте сега,
Отведете ме до финала.
О, сърцето ми се къса с всяка следваща стъпка,
Но се надявам, че пред портите
Ще ми кажат, че ти си мой.
Вървейки по улиците на града,
Дали е по грешка или е нарочно,
Но се чувствам толкова самотна в петъчната вечер.
Можеш ли да ме накараш да се чувствам като у дома,
Ако ти кажа, че си мой? Сякаш съм ти го казала, скъпи.
Не ме натъжавай, не ме разплаквай.
Понякога любовта не е достатъчна, а пътят става труден,
И аз не знам защо.
Продължавай да ме караш да се усмихвам,
Хайде да се напушим.
Пътят е дълъг, продължаваме напред,
Опитай да се забавляваш междувременно.
Ела и прескочи правилата,
Нека те целуна силно под проливния дъжд.
Ти си падаш по откачалки.
Избери последните си думи,
Това е последния път,
Защото ти и аз сме родени, за да умрем.
Бях изгубена, сега съм преродена.
Сега виждам, преди бях сляпа.
Бях толкова объркана, като малко дете.
Опитвах да взема всичко, до което се докопам,
Уплашена, че няма да открия
Всички отговори, скъпи.
Не ме натъжавай, не ме разплаквай.
Понякога любовта не е достатъчна, а пътят става труден,
И аз не знам защо.
Продължавай да ме караш да се усмихвам,
Хайде да се напушим.
Пътят е дълъг, продължаваме напред,
Опитай да се забавляваш междувременно.
Ела и прескочи правилата,
Нека те целуна силно под проливния дъжд.
Ти си падаш по откачалки.
Избери последните си думи,
Това е последния път,
Защото ти и аз сме родени, за да умрем.
Родени сме, за да умрем.
Родени сме, за да умрем.
Ела и прескочи правилата,
Нека те целуна силно под проливния дъжд.
Ти си падаш по откачалки.
Не ме натъжавай, не ме разплаквай.
Понякога любовта не е достатъчна, а пътят става труден,
И аз не знам защо.
Продължавай да ме караш да се усмихвам,
Хайде да се напушим.
Пътят е дълъг, продължаваме напред,
Опитай да се забавляваш междувременно.
Ела и прескочи правилата,
Нека те целуна силно под проливния дъжд.
Ти си падаш по откачалки.
Избери последните си думи,
Това е последния път,
Защото ти и аз сме родени, за да умрем.
Родени сме, за да умрем.