Пиян, за кой ли път убийствено пиян,
в съня за тебе плача пак.
Пиян, животът ми е вече пропилян,
как можах да съм такъв глупак.
И пак във чашата се давя всяка нощ,
и проклинам този свят.
Боли, а болката ме реже като нож
и не виждам край на този ад.
Припев:
Кой сега до теб заспива?
Кой целува устните ти?
Колко ли ми се присмива,
че допуснах да си тръгнеш ти?
Ама кой сега до теб заспива?
Ама трябваше това да съм аз,
трябваше да си щатслива.
Как съсипах всичко между нас?
Преди не можех да съм само със една,
лъгах те безбожно ден след ден.
Сега не ща да видя повече жена,
щом не може ти да си до мен.
И пак в чашата се давя всяка нощ
и проклинам този свят.
Боли и болката ме реже като нож
и не виждам край на този ад.
Припев:
Кой сега до теб заспива?
Кой целува устните ти?
Колко ли ми се присмива,
че допуснах да си тръгнеш ти?
Ама кой сега до теб заспива?
Ама трябваше това да съм аз,
трябваше да си щатслива.
Как съсипах всичко между нас?
Как съсипах всичко между нас?