БОГДАНА ВОЙВОДА [Bogdana Voivoda] lyrics

Богдано, юнак войводо!

Тя нашироко гледаше

и надалеко видеше –

за седемдесет дружина!

Богдана рипна на крака,

запаса сабя френгия,

па събра верна дружина

и на юнаци думаше:

– Дружино верна, сговорна!

Хайде да идем на Троян,

тежка ще хазна да мине.

Кога са биле на Троян,

дружина й са уплаши,

скокнала, та побегнала;

сама Богдана остана,

Богдана юнак войвода!

Засече тесна клисура,

па викна и са провикна:

– Нема ли нийде никого?

А татари си идеха

през тая темна клисура.

Богдана грабна сабята,

па си удари татаре;

изсече седем татаре,

остана едно татарче,

татарче й се молеше:

– Богдано, юнак войводо!

Недей си мене погубва,

че съм едничко на майка,

па ма е дала майка ми

младо пастирче да ходя,

на паши измет да чиня.

Дето поискаш, Богдано,

тамо ще хазна да карам.

Покарала го Богдана,

кам това бело Филибе,

закарала го Богдана

вов марашките механи.

Кога си хазна стовари,

то си Богдана заражда –

роди ми мъжко детенце,

със цървулите на крака,

със мустаците до уши,

със мъздрачето вов ръка,

с калени стрели на рамо.

Щом се родило, продума

и на майка си казваше:

– Мамо ле, юнак войводо!

Я хайде хазни да делим,

па тогаз, мамо, да идем

на Троянската планина,

тамо е за нас по-добре.