Навън вече е 6 сутринта,
Поредната безсънна нощ.
След 3 чаши кафе още не мога да си изчистя мислите
От това, което се случи снощи.
Знам, че и двамата си имаме свои малки пътечки,
Но някакси трябва да се движим заедно.
Чуваш ме, че говоря, но не слушаш какво казвам.
Предполагам, че вече няма значение.
Тъжно утро, тъжен ден, няма ли да погледнеш нещата
От моята гледна точка?
Тъжно утро, не виждаш ли какво ми причини любовта ти?
Винаги съм приемал твоята гледна точка,
Опитвах да се настройвам спрямо теб.
Винаги съм бил търпелив човек,
Но търпението ми се изчерпа.
Казваш, че ме напускаш, казваш ми „Сбогом”,
Казваш, че може да ми пратиш писмо?
Скъпа, не ми се обаждай, защото няма да съм сам.
Ще бъда с някой, който ще ме кара да се чувствам добре.
Тъжно утро, тъжен ден, няма ли да погледнеш нещата
От моята гледна точка?
Тъжно утро, не виждаш ли какво ми причини любовта ти?
Тъжно утро, тъжен ден, няма ли да погледнеш нещата
От моята гледна точка?
Тъжно утро, не виждаш ли какво ми причини любовта ти?
Тъжно утро, тъжно утро
Тъжно утро, тъжно утро
Тъжно утро, тъжно утро
Тъжен, тъжен, тъжен ден.