И така, чуйте, това е историята,
за един малчо който живее в тъжно син свят,
и по цял ден и цяла нощ, всичко което вижда
е тъжно като него, отвътре и отвън.
Синя е къщата му, с малък син прозорец,
също и синя кола,
и всичко за него е тъжно както и той самият,
и за всички наоколо,
защото всъщност няма кой да го чуе.
Аз съм тъжен...
Имам синя къща със син прозорец.
Всичко което обличам е синьо,
Сини са и улиците, и всички дървета също,
имам и приятелка, тя също е много тъжно синя.
Такива са и хората разхождащи се наоколо,
сини като колата ми, паркирана отпред.
Тъжно сини са думите които изричам и това което мисля.
Тъжно сини са и чувствата живеещи в мен.
Аз съм тъжен...
Имам синя къща със син прозорец.
Всичко което обличам е синьо,
Сини са и улиците, и всички дървета също,
имам и приятелка, тя също е много тъжно синя.
Такива са и хората разхождащи се наоколо,
сини като колата ми, паркирана отпред.
Тъжно сини са думите които изричам и това което мисля.
Тъжно сини са и чувствата живеещи в мен.
Аз съм тъжен...
Отвън и отвътре синя е къщата му,
с малкият син прозорец.
И синият автомобил.
И всичко е тъжно синьо за него и в него
и за всички наоколо
защото няма кой да го чуе.
Аз съм тъжен...
Аз съм тъжен...