Блуждаещото огънче Юлие
се вижда отдалеч
как привлича зад реката
на далечния път
колебливите души,
понеже сама знае
какво ти е, когато ти текат сълзи.
Блуждаещото огънче Юлие
ги примамва със своята красота,
когато от кръчмите се връщат
по тихата алея
уважаемите господа –
дома си ще заменят
за онази надежда и нейните очи.
А после
там, където на заранта (×3)
в тревата има лале,
свършва следата (×3)
и господинът е изчезнал.
Там, където господата (×3)
са ѝ пели песни,
на сутринта има жал
и залата е празна,
а вятърът си е взел
Юлие.
Блуждаещото огънче Юлие
го има само заради безумците,
тъй че, момко, не се двоуми –
Господ да ти е на помощ.
Приключва красивият сън,
наближава вече ден;
само още няколко стъпки и ще ти мине.
А после
там, където на заранта (×3)
в тревата има лале,
свършва следата (×3)
и господинът е изчезнал.
Там, където господата (×3)
са ѝ пели песни,
на сутринта има жал
и залата е празна,
а вятърът си е взел
Юлие.
Блуждаещото огънче Юлие
го има само заради безумците,
тъй че, момко, не се двоуми –
Господ да ти е на помощ.
Приключва красивият сън,
наближава вече ден;
само още няколко стъпки и ще ти мине.
Хей!