Заслепена от ноща от лъчи жестока светлина
Отбягвам бричките, очите като топчета топлиики. По улиците в черно бяло сто години чаках теб
Ти дойде подсвиркващ
Заслепена от ноща от лъчи жестока светлина
Дърпам бонгчета, разлюляна като лодка
Ако му изпуснах края. Обичах те и още по лошо
Ти дойде подсвиркващ
Заслепена от ноща от лъчи жестока светлина
Ще го заобичаш ли живота или ще го гледаш как просто отминава
От нощите когато дърпахме, нищо не остана почти
Освен угарките ти сутринта
В това метро пълно с кръговрати на живота
На следващата спирка, малко европейче
Разкрий ръката си, смъкни я долу от моето сърце
Заслепена от ноща от лъчи жестока светлина
Едно последно отначало ръката в края
По улиците в черно бяло сто години чаках теб
Ти дойде подсвиркващ