Заслепена от нощта - от фаталните удари на светлините.
Коли преминават на косъм от мен.
Зениците ми свити като връхчета на игли.
Аз те чакам от сто години из черно-белите улици
И ти дойде и подсвирна.
Заслепена от нощта - от фаталните удари на светлините.
Ритам празни консерви, изгубена като кораб.
Ако загубя ума си, обичах те и още по-лошо дори
Ти дойде и подсвирна.
Заслепена от нощта - от фаталните удари на светлините.
Ще заобичаш ли живота или само ще го гледаш как преминава покрай теб?
Почти нищо не остана от нощите в които пушехме заедно -
само пепелта ти на сутринта.
В това метро, изпълнено със замаяността на живота,
на следващата спирка, наречена Малка Европейска,
прокарай ръката си до сърцето ми.
Заслепена от нощта - от фаталните удари на светлините.
Един последен рейс с протегната ръка.
Аз те чакам от сто години из черно-белите улици
и ти дойде и подсвирна.