Éblouie par la nuit [Bulgarian translation]

Заслепена от нощните удари на смъртоносната светлина,

пазя се от старите коли и присвивам своите очи- топлийки.

Чаках те сто години по улиците в черно-бяло.

И ти сега пристигаш, тананикайки си.

Заслепена от нощните удари на смъртоносната светлина,

опитвайки се да си свия цигара и изгубена като потъващ кораб.

Дори да загубя ума си, поне зная, че съм те обичала - и дори... по- лошо.

А ти сега пристигаш, тананикайки си.

Заслепена от нощните удари на смъртоносната светлина,

стоя тук и се чудя - ще я обича ли той с цялото си същество, или просто ще я гледа как си заминава?

От нощите с цигарен дим не е останало почти нищо,

само пепелта с изгрева на слънцето.

Това метро е пълно със замаявания от премного живот.

А на следващата спирка - „Малкото европейче“

натисни бутона и слез точно там - долу от сърцето ми.

Заслепена от нощните удари на смъртоносната светлина,

Едно последно преминаване, протягам ръце до краен предел.

И аз те чаках - сякаш сто години - по улицата в черно- бяло,

накрая - ти пристигна. И си тананикаше.