Благодаря ти, Господи [Blagodarya ti, Gospodi] [Russian translation]

Чуй ме, Господи, и кажи аз къде сгреших?

Чуй ме, Господи - за какво ме наказваш ти?

Нямаш ли очи ти за мен, кажи?

Да видиш как душата ми кърви!

Нямаш ли очи, как сега ми тежи...

Къде си ти? За мен забрави ли?

Рано в неделя на празник камбаните бият,

всички на черква отиват, на Бога да се помолят.

А аз, със сълзи на очи, отивам да го попитам:

"С какво заслужих да ми тежи,

с какво заслужих да ме боли?"

Господи, като погледна живота си,

все едно гледам стъпки в пясъка.

До моите стъпки твоите виждам,

твои ли следи сме оставяли досега?

Но защо, но защо само едни стъпки

в пясъка виждам в моите най-трудни дни?

С какво те разсърдих, Господи?

Къде съм сгрешила? Защо ме наказваш, кажи?

Тогава Бог ме погледна с любов,

с ръка изтри сълзите ми

и тихо, тихо ми каза:

"Слушай ме, мое мило дете,

с теб съм всеки миг - всеки час, всеки ден!"

Обичам те и закрилям те,

дори когато не вярваш в мен.

А в твоите най-трудни дни,

стъпките в пясъка са само едни.

Не защото не съм до теб,

не защото наказвам те.

А защото със свито от болка сърце,

през трудното, мило дете, аз те нося винаги на ръце...

Щом изгубя се и край мен светът срива се.

Щом не виждам път, а от път нозете ми кървят.

Не, не ме страх - знам, до мен си ти.

Благодаря ти, мой Господи!

Нека тази свещ днес за теб гори!

Благодаря ти, мой Господи!

Благодаря ти, мой Господи!