В тъмнината запали клечка,
Дай душата си на огъня,
На раменете ти е тежестта на живота,
Обърни лицето си към Слънцето.
Срещу Слънцето стреляхме,
Не знаехме , на себе си какво правиме,
Нашите обувки се изтъркаха,
Трънливи пътища пробягахме.
Ах къде е предишното веселие,
Съзнателно влезнахме в огъня,
Никой не ни държеше за ръцете,
Бедите идваха една по една.
До мен не остана ли?
Целувайки ме ,не вдъхна ли моя мирис?
Не остана до мен!
Ръката ми не задържа тази вечер.