Без теб
съм като преждевременно изсъхнал клон.
Без нас
сякаш чайките не се смеят по същия начин.
Не изпитвах нужда от молитви, мислех, че ще отмине.
Този път не отмина.
Отмъкна ме вятърът от теб.
Това е последната ми песен, отново е за теб.
Умрях в щастие до теб.
Ти съществуваше безсрамно с липсата ти.
Последно действие, налага се да си тръгна.
Осъден под снега,
в тъжна пролет се превърнах.
Треперех в снежнобели сънища.
Днес за първи път ни освободих,
откакто паднах в твоя огън.
Това е последната ми песен, отново е за теб.
Умрях в щастие до теб.
Ти съществуваше безсрамно с липсата ти.
Последно действие, налага се да си тръгна.
Времето идва и отминава.
Първо прави живота ти черен.
Смачква те и те завладява, после те кара да забравиш.
Mинава и си отива.
Дори и нея да я няма,
животът продължава.
Въобще не съм искал да свършва така...