Ние като деца, какви хубави цветни ливади бяхме
Ние като деца, какви птици с крила, които имаха мечти бяхме.
Скрити в една приказка
безгрешни ангели бяхме.
Много далече, в някое кътче, бунари с изчистени води, бяхме.
Ние всеки сезон, бяхме лято,
бяхме винаги и любов и обич.
Всеки ден света се въртя,
кои бяхме,
Ние всеки сезон, бяхме лято,
в кои, в кои, в кои
се превърнахме.
Никога няма да свършат в живота слънчевите идни дни.
Ако във всеки човек живее дете, значи има надежда.
Ние всеки сезон, бяхме лято,
бяхме винаги и любов и обич.
Всеки ден света се въртя,
кои бяхме,
Ние всеки сезон, бяхме лято,
в кои, в кои, в кои
се превърнахме.
Едно счупено огледало ми сe засмя на състоянието от време на време.
Виж се сега, ми каза, това е останало от теб.
Видях една сянка, бледа от уморените следи на годините.
Ах си казах, човек е безпомощен в ръцете на живота.
Ние всеки сезон, бяхме лято,
бяхме винаги и любов и обич.
Всеки ден света се въртя,
кои бяхме,
Ние всеки сезон, бяхме лято,
в кои, в кои, в кои
се превърнахме.