Изолирана от отвън,
облаци взеха цялата светлина.
Нямам контрол, все едно моите
мисли се лутат през
цялото време, когато се опитвам
да живея живота без теб.
Птици падат от покривите.
От небето като дъждовни капки.
Без въздух, без гордост.
Ако да бъда себе си е това, което правя грешно,
тогава бих предпочела да не съм права.
Надеждите се превърнаха в страх и с моето
едно крило не мога да летя
с изгрева, да прегърна
мечтите си силно и затова
Птици падат от покривите.
От небето като дъждовни капки.
Без въздух, без гордост.
Птици...
Към място без страх и без лунна светлина
(Към място без лунна светлина и страх)
Всичко, което ми трябва са дървета и цветя и малко слънчева светлина
(Всичко, което ми трябва са дървета, малко цветя и слънчева светлина)
Където спомените се правят и където Старият умира.
Където любовта не е изгубена.
Птици падат от покривите.
От небето като дъждовни капки.
Птици падат от покривите.
От небето като дъждовни капки.
Без въздух, без гордост.
Затова птиците не летят.