Birden Geldin Aklıma [Bulgarian translation]

Ти - мъничко нещо, обичащо много дъжда,

аз - жена, сама за себе си закъсняла.

Животът пак щеше да си върви и да не ме беше обичал, и да не ме беше видял,

но нямаше себе си така да обичам, както сега.

Слънцето пак щеше да изгрява и да не ме беше избрал, и да беше казал “не”,

но нямаше да знам да се смея така, както сега.

Изведнъж си спомних за теб и запали светлините ти.

Понякога от щастие на сърцето си се удивлявах.

Ти - мъничко нещо, което сърцето ми уравновесява,

аз - мъж, който себе си за любов смята.

Животът пак щеше да си върви и да не ме беше обичал, и да не ме беше видял,

но нямаше себе си така да обичам, както сега.

Слънцето пак щеше да изгрява и да не ме беше избрал, и да беше казал “не”,

но нямаше да знам да се смея така, както сега.

Изведнъж си спомних за теб и запали светлините ти.

Понякога от щастие на сърцето си се удивлявах.