Не става,
тази сутрин дори и слънцето е странно, не изгрява.
Главата ми е доста объркана,
очите ми дори мен не виждат в огледалото.
Знам, че е трудно,
толкова неизвестности го правят трудно за нас.
Заключих любовта,
но ключът вече не е при теб.
Ела, не прави така, казах, виж, ето така.
Хайде, кажи две думи и ти.
Положението ми е неясно, но нека се постараем.
Животът винаги е същия,
това странно притеснение е във всички ни,
ще го отстраним, нека продължим.
Не можах да те накарам да чуеш, не можах да те накарам да чуеш,
думите се изчерпаха.
Не можах да те накарам да кажеш, не можах да те накарам да чуеш,
сега съм с теб.
Едно ли сме с теб, или нищо не сме?
Надежди, докато ме гледаше в очите,
лъжи, докато ме гледаше в лицето.
Затова не се разсейват тези тъмни облаци.
Съдба ли сме, кажи, или приключихме?
(2х)
Ела, не прави така, казах, виж, ето така.
Хайде, кажи две думи и ти.
Положението ми е неясно, но нека се постараем.
Животът винаги е същия,
това странно притеснение е във всички ни,
ще го отстраним, нека продължим.
Не можах да те накарам да чуеш, не можах да те накарам да чуеш,
думите се изчерпаха.
Не можах да те накарам да кажеш, не можах да те накарам да чуеш,
сега съм с теб.
Едно ли сме с теб, или нищо не сме?
Надежди, докато ме гледаше в очите,
лъжи, докато ме гледаше в лицето.
Затова не се разсейват тези тъмни облаци.
Съдба ли сме, кажи, или приключихме?
(х2)