Дълга е нощта
и далеч е деня.
Час след час летят
и от тях капки самота.
Ту разплакан, ту щастлив,
дъжд от спомени вали.
Сякаш този свят
литва в миг назад.
В мен се връщаш ти –
пак изгряват твоите черти.
В две очи слънца изгрява
и оживява любовта.
Живей ти в нас, любов!
А дъждът вали
и във миг от мен
чезнеш ти…
Може би така
в някой тих нощен час
във безсънен мрак
идвам аз в твоите мисли пак.
Спомените като дъжд
рукват в тебе изведнъж.
Сякаш този свят
литва в миг назад.
Пак се връщам аз –
звънва нежно в тебе моя глас.
В две очи звезди изгрява
и оживява любовта.
Живей ти в нас, любов!
А дъждът вали
и във миг от теб
чезна аз… (×4)