Нима в Хавана можеш да заспиш?
Нощта смолисти къдри е разплела.
И ти се мяташ в треска, ти гориш.
Ти ставаш, ти излизаш от хотела.
И тръгваш без посока из Хавана,
но някакви закони на кръвта
те тласкат към брега на океана,
към този вълнолом на любовта.
И ти си тук под свода озвезден,
и слушаш, глухо бездните бушуват.
И гледаш омагьосан и смутен
как влюбените дълго се целуват.
Отдалечаваш се със стъпка бавна,
но нещо стене в твоите гърди.
И мислиш си, че толкова отдавна
не си целувал под звезди…
И пак се мяташ в треска, пак гориш.
Нощта като мулатка те прегръща.
Ти знаеш, че не можеш да заспиш,
но в стаята си тихо се завръщаш…
Какво ще правиш? В спомени ще плуваш.
Ще пушиш на високия балкон.
И в мислите си тайно ще пътуваш
по пламналия бряг на „Малекон“…
Нима в Хавана можеш да заспиш?