Безгрижна река [Bezgrižna reka] lyrics

Помня отдавна в мойто детство

една река под залез безгрижно да тече.

Бързо тя мойте дни отнесе

със онзи първи лъч в очите на момче.

Шепне сега реката тихо

и сякаш че долита на спомена гласа.

Никой пред мен не се усмихва,

лъчът угасна в миг под тези небеса, небеса.

Мойто детство ти върни ми,

вечно бързаща река,

и онази къща стара

събуди със песента!

В мене ти една оставаш

както майка на света

и над теб с любов изгрява

в този час една звезда.

Помня реката сред поляна

със мирис на равнец, покрита с детски смях.

Вместо момчето виждам сянка;

щом доближа до нея, превръща се във прах.

Само позна ме наш'та къща,

скалите, бреговете, безмълвни все така.

Всеки обратно се завръща,

но не тече обратно никоя река, река.

Мойто детство ти върни ми,

вечно бързаща река,

и онази къща стара

събуди със песента!

(×2):

В мене ти една оставаш

както майка на света

и над теб с любов изгрява

в този час една звезда.