Куплет 1
Веднъж коленичих в трепетно вълнение,
още преследвам споменът за него,
за всяка тръпка.
Смъмрен от тишината на затихналото величие,
сляп за целите на жестокото божество,
но ти беше моя.
Взирайки се в чернотата на някоя далечна звезда,
трепетът да знаем колко сме сами,
непознати сме.
На света и на двама ни,
признах копнеж, за който мечтая,
за някоя по-добра любов.
Припев
Но няма по-добра любов,
която да ме повика.
Няма по-добра любов,
която да ме е обичала.
Няма по-добра любов,
скъпа, чувствай по-добра любов,
чувствай по-добра любов.
Куплет 2
Никога не съм обичал по-тъмно синьо,
от тъмнината, която познах в теб,
изгладена от теб.
Ти - чието сърце би пяло в анархия,
ти - която би се смяла гарантирано на значенията,
толкова красиво.
Когато истината ни е прогорена от история,
от онези, които имат правосъдието за нежен спомен,
бъди ми свидетел.
Както огън плаче от кедрово дърво,
знай, че моята любов ще изгори с мен
или ще живее вечно.
Припев
Защото няма по-добра любов,
която да ме повика.
Няма по-добра любов,
която да ме е обичала.
Няма по-добра любов,
скъпа, чувствай по-добра любов,
Защото няма по-добра любов,
която да лежи до мен.
Няма по-добра любов,
която ме оправдава.
Няма по-добра любов,
затова скъпа, скъпа, чувствай по-добра любов.,
чувствай по-добра любов.