От какво така в Русия брезите шумят?
От какво белостволите всичко разбират?
На пътя прислонили се, от вятъра шумят
и с листата си така печално се разделят.
Ще тръгна по пътя радвайки се на простора,
В живота си може само това да узная,
Защо така печално листата летят
И душата под ризата галят?
А сърцето ми пак гори ли гори,
И отново, и отново без отговор.
А листенце от брезата на рамото ми падна
И то като мен, откъснало се от клона.
Да поседнем преди път с тебе, мила,
Разбери, ще се върна, не тъгувай, не трябва.
И старицата ще махне за сбогом с ръка,
И вратичката зад мен ще затвори.
От какво така в Русия брезите шумят?
От какво така хубаво хармониката свири?
С вятъра пръстите по клавишите в миг прелитат
И накрая, ех, замират....
А сърцето ми пак гори ли гори,
И отново, и отново без отговор.
А листенце от брезата на рамото ми падна
И то като мен, откъснало се от клона.
А сърцето ми пак гори ли гори,
И отново, и отново без отговор.
А листенце от брезата на рамото ми падна
И то като мен, откъснало се от клона.