Beograd prica [Bulgarian translation]

Белград говори за това колко съм те обичала,

а би трябвало да съм те преодоляла.

Мъдростта е подаръкът на живота, когато вече не ти трябва.

Белград говори за това колко съм те обичал,

но лъже виното, не съм те преодолял.

Това разстояние, без билет и пътник, е напразно за мен.

Припев:

И всеки път, когато сълза потече по лицето ми,

аз знам, че никога не си бил до мен.

А болката като болка, в тази механа винаги избира една и съща маса,

да изпие една лъжа.

И всеки път, когато тя си тръгне от вкъщи,

аз знам, че ти си хубаво грозде от хубава лоза.

А това съм аз, между небето и земята, винаги съм близо до дъното,

ти знаеш най-добре.

Белград говори, че съм се променила,

почти ме няма, че съм умряла заедно с нас (с любовта ни).

Тъгата не е грях, но знае за срамът.

Белград говори, че съм се променил,

че вече не съм онзи старият.

Това, което те издига, още по-бързо те разбива.

Можеш без този, когото го няма,

но ти си тук, под кожата,

оставаш като злато, което вече няма блясък.

У нас живее една и съща тъга,

за това сме еднакво виновни.

Като огладнели зверове, ние сме край един за друг.