Не можеш без мен, не можеш да си сам.
Според мен ще се върнеш тази есен.
Ти ме повали, измори ме,
както и да е, но сърцето ми,
спокойно, е лудо напоследък. (х2)
На масата празни чаши,
в ръката ми рамка,
плача върху картината ти, която я няма.
Ако толкова лесно забравяш,
надеждата ми дава живот,
чакам деня, който идва с теб. (х2)
Ако щеше да си тръгнеш,
щеше да си изморен,
де да ми беше казал не отдавна.
Ще се върнеш един ден,
след това животът може да свърши,
вече нощите се спускат като смърт.
На масата празни чаши,
в ръката ми рамка,
плача върху картината ти, която я няма.
Ако толкова лесно забравяш,
надеждата ми дава живот,
чакам деня, който идва с теб. (х3)