Бяхме с тебе две деца,
зачервени от игра,
ти – с наган и със перо,
аз – с наган и с болеро.
Бенк-бенк – гърмеше ти,
бенк-бенк – отвръщах аз,
бенк-бенк – но днес, уви,
бенк-бенк – изпълва ме с тъга.
Струва ми се, оттогаз
в тебе влюбена съм аз,
но тогава любовта
беше в детската игра.
Бенк-бенк – гърмеше ти,
бенк-бенк – отвръщах аз,
бенк-бенк – но днес, уви,
бенк-бенк – изпълва ме с тъга.
После срещнах те веднъж –
беше вече строен мъж,
но от свян или от страх
любовта си не признах.
Бяхме с тебе две деца,
зачервени от игра,
ти – с наган и със перо,
аз – с наган и с болеро.
Бенк-бенк – гърмеше ти,
бенк-бенк – отвръщах аз,
бенк-бенк – но днес, уви,
бенк-бенк – изпълва ме с тъга.
После срещнах те веднъж –
беше вече строен мъж,
но от свян или от страх
любовта си не признах.
Бяхме с тебе две деца,
зачервени от игра,
ти – с наган и със перо,
аз – с наган и с болеро.
Бенк-бенк – гърмеше ти,
бенк-бенк – отвръщах аз,
бенк-бенк – но днес, уви,
бенк-бенк – изпълва ме с тъга.