Ben kedim yatağım [Bulgarian translation]

Липсва ми, в твоите обятия, да се събуждам

В полусъзнание на сутринта

Без да мисля за нищо

Без да говоря

Да се унеса в далечното

И после като смъртта да падна

в пропастта

Къде си, гласът ти, къде е

Тъгата, паднала от миглите ти

Е още на земята

Всичко е напразно

Победите ми, успехите ми

Одобренията, които желаех

Няма те

"Беше прав", казвам на онези, които питат за теб

И докато тъмнината

Изгаряше перде по перде

Докато денят се завръщаше от своя поход

Започваше същата церемония

Докато животът се завръщаше на пълни обороти

Там, където го остави

Докато аз го наблюдавах

Нощта пак идваше

Аз, котката ми,леглото ми

Се оплакваме много от теб

Къде си, гласът ти, къде е

Тъгата, паднала от миглите ти

Е още на земята

Всичко е напразно

Победите ми, успехите ми

Одобренията, които желаех

Няма те

"Беше прав", казвам на онези, които питат за теб

И докато тъмнината

Изгаряше перде по перде

Докато денят се завръщаше от своя поход

Започваше същата церемония

Докато животът се завръщаше на пълни обороти

Там, където го остави

Докато аз го наблюдавах

Нощта пак идваше

Аз, котката ми,леглото ми

Се оплакваме много от теб

И докато тъмнината

Изгаряше перде по перде

Докато денят се завръщаше от своя поход

Започваше същата церемония

Докато животът се завръщаше на пълни обороти

Там, където го остави

Докато аз го наблюдавах

Нощта пак идваше

Аз, котката ми,леглото ми

Се оплакваме много от теб