Това, което видях, това, което чух,
се появи пред мен, последвах сърцето си.
Слушах, вярвах,
дори себе си не съм обичал така.
Беше като приказка, като сън беше лъжата,
на сутринта се събудих сам.
Аз умирях много пъти, все заради теб,
аз се върнах много пъти, все заради теб.
Аз се натъжих, за да не натъжавам теб,
пълзях към теб, за да не те карам да мислиш.
През нощта ставам огромен луд огън, преследващ звездите.
Аз съм едно нищо, нищо съм.