Има топлина зад стъклото, но жестокия мраз.
Влизам през тези врати, като в градина с юлски цветя.
Аз много искам да ги затопля, но белите рози
Пред очите на всички съм готов да целувам и галя.
Аз много искам да ги затопля, но белите рози
Пред очите на всички съм готов да целувам и галя.
Белите рози, беите рози.
Беззащитните бодли.
Какво са направили с тях снегът и мразът,
Ледът на сините витрини?
Хората ще украсяват с вас своя празник
Само за няколко дни
И ви оставят да умирате
На белия студен прозорец.
А хората ви отнасят в къщи, и късно вечерта
Нека празничните светлини напълнят за миг всички прозорци в двора.
Кой излисли да ви отглежда през зимата, о бели рози,
И да ви отвеждат в жестокия свят на студените ветрове?
Кой излисли да ви отглежда през зимата, о бели рози,
И да ви отвеждат в жестокия свят на студените ветрове?
Белите рози, беите рози.
Беззащитните бодли.
Какво са направили с тях снегът и мразът,
Ледът на сините витрини?
Хората ще украсяват с вас своя празник
Само за няколко дни
И ви оставят да умирате
На белия студен прозорец.