Седя съвсем сама
с дъвка в устата,
на алеята.
Приятелите ми не са далече -
в багажника на колата ми
лежат телата им.
Къде ми е умът?
Къде ми е умът?
Съвсем скоро ще са тук,
за да претърсят стаята ми,
за парите.
Гриза си ноктите -
твърде млада съм,
за да отида в затвора.
Чак ми е смешно.
Къде ми е умът?
Къде ми е умът?
Къде ми е умът?
Къде ми е умът?
[Припев:]
Може би е в канавката,
където си зарязах любовника.
Каква скъпа съдба!
Моето „В“ значи „Вендета“.
Мислех, че ще се почувствам по-добре,
но сега ме боли коремът.
Всичко, което правя,
начинът, по който нося примката си -
като огърлица.
Искам всички да се страхуват,
сякаш може да съм навсякъде.
Сякаш съм безразсъдна.
Изгубих си ума.
Но ми е все едно.
Къде ми е умът?
Къде ми е умът?
Може би е в канавката,
където си зарязах любовника.
Каква скъпа съдба!
Моето „В“ значи „Вендета“.
Мислех, че ще се почувствам по-добре,
но сега ме боли коремът.
Може би е в канавката,
където си зарязах любовника.
Каква скъпа съдба!
Моето „В“ значи „Вендета“.
Мислех, че ще се почувствам по-добре,
но сега ме боли коремът.