(Квазимодо)
Красавица!
Човек би помислил, че тази дума е измислена заради нея.
Когато танцува, тялото й изглежда като
Птица, разперила крила, готова да полети.
Тогава усещам как Адът се отваря под мен.
Погледът ми пада под циганската й рокля.
Какво е това, което ме кара да се моля сега на Дева Мария?
Който хвърли пръв камък по нея, не заслужава да живее!
О, Луцифер!
О! Позволи ми, поне веднъж,
Да прокарам пръсти по косата на Есмералда.
(Фроло)
Красавица!
Дали тя е превъплъщения на дявола,
Дошло да ме накара да отвърна очи от нашия вечен Бог,
Внушавайки ми това плътско желание,
За да отклони погледа ми от Рая?
Тя носи първородния грях в себе си!
Дали това, че я желая ме прави престъпник?
Тази, която мислехме за лека жена, никаквица,
Изведнъж изглежда, сякаш носи кръста на човечеството.
О, Дева Марио!
О! Позволи ми, поне веднъж,
Да отворя вратата на градинката на Есмералда.
(Феб)
Красавица!
Въпреки големите й черни омагьосващи очи,
Дали тази девойка е още непорочна?
Когато движенията й ми позволят забелязвам разноцветни
Планини и чудеса под нейната пола.
Любима, позволи ми да ти изневеря,
Преди да те поведа към олтара.
Кой мъж би отвърнал взор от нея,
Дори пред заплахата да бъде превърнат в стълб от сол**?
О, лилийо***,
Не съм най-верният,
Ще откъсна цветето на любовта**** на Есмералда.
(Квазимодо, Фроло и Феб)
Погледът ми пада под циганската й рокля.
Какво е това, което ме кара да се моля сега на Дева Мария?
Който хвърли пръв камък по нея, не заслужава да живее!
О, Луцифер!
О! Позволи ми, поне веднъж,
Да прокарам пръсти по косата на Есмералда.