Бел [Belle] [Bel] lyrics

Малък град, той селце дори е.

Всеки ден тук е все едно.

Малък град, пълен с малки хора.

Стават те от сън.

Bonjour! (x5)

Върви хлебарят, пак тавата носи,

забързан както всеки ден.

Всяко утро е така,

откакто сме в града.

Този скучен малък град.

Върви отново туй момиче странно.

С разсеян вид е mademoiselle.

Тя компания не знае,

'щото в облаци витае.

Няма спор - момиче странно си е Бел.

Bonjour! Здравей!

Как са децата?

Bonjour! Здравей.

Как е, мадам?

Яйца ми дай!

Ти колко плащаш?

Така е в този скучен малък град.

Отново тук е туй момиче странно.

Дали пък нещо не е зле?

С този поглед замечтан

все до днес в книги заврян.

Та каква загадка е за нас таз Бел!

Ах, пак дъхът ми спира.

Как обичам тази част.

О, виж.

Тя среща принц чаровен,

но не го разбира тук,

а чак след две глави.

И с право името й значи "хубост".

С таз красота без паралел.

И зад своята красота,

странни мисли крие тя.

И различна е от всички нас.

Тя не е като всички нас.

Различна е от всички нас, таз Бел.

Да, от момента в който спрях аз поглед

и от любов бях покосен.

Само тя е с чар вроден

и със хубост като мен.

Затова ще се оженя аз за Бел.

Това е той.

Като в мечтите.

Monsieur Гастон,

какъв сладур.

Сърце, поспри!

Едва аз дишам.

Брюнет, висок и силен. Ооо.

- Bonjour!

- Пардон.

- Здравей!

- Mais oui.

- Какво пробутваш?

- Прекрасен плод!

- Режи кило.

- Хей, ти!

- Ще взема нож.

- Минавам тук.

- Шаран? Смърди!

- Тоз хляб е твърд!

- Мадам се бърка.

Така е в този скучен малък град.

А Бел ще бъде моята жена!

И тя минава странна, но прекрасна.

Необичайна mademoiselle.

Колко жалко е това.

Не е на място тя.

Тя наистина е странница.

Красавица, но странница.

Наистина е странна тя, таз Бел.