Белите люляци цъфнаха, цъфнаха вече,
белите люляци в нашия, в нашия град.
Белите люляци в синята, в синята вечер,
влюбено грейнали, грейнали, нещо шептят.
Белите люляци в нашите, в нашите нощи
идват в сърцата ни, в сърцата ни обич и зов.
Белите люляци помнят ли, помнят ли още
плахо докосване до доста непърва любов?
Белите люляци, бели букети,
с песни населиха нашия град.
Радост в очите ни влюбено свети,
пролетни сокове лудо пламтят.
С белите люляци друг е простора,
вече за нищо недей да тъжиш.
Клонче докоснеш ли бяло на хора,
пламък от нашата обич държиш.
Белите люляци цъфнаха, цъфнаха вече,
белите люляци в нашия, в нашия град.
Белите люляци в синята, в синята вечер,
влюбено грейнали, грейнали, нещо шептят.
Белите люляци, бели букети,
с песни населиха нашия град.
Радост в очите ни влюбено свети,
пролетни сокове лудо пламтят.
С белите люляци друг е простора,
вече за нищо недей да тъжиш.
Клонче докоснеш ли бяло на хора,
пламък от нашата обич държиш.
Белите люляци с бели букети,
с песни населиха нашия град.
Радост в очите ни влюбено свети,
пролетни сокове лудо пламтят.
С белите люляци друг е простора,
вече за нищо недей да тъжиш.
Клонче докоснеш ли бяло на хора,
пламък от нашата обич държиш.