Ранена, ранена, ранена e душата.
Сломи ме мен съдбата
И ме кара все да чакам,
Като песен неизпята,
Като песен на съдбата.
Тази песен е без думи.
В бели нощи все ме буди.
Не ме наказвай със измама,
Любовта ми е голяма,
Да чакам цели бели нощи
С отворени за теб очи.
Ако бъда неразбрана,
Ти ще бъдеш мойта рана!
Ще чакам цели бели нощи
С отворени за теб очи.
Ранена, ранена, ранена e душата.
Сломи ме мен съдбата
И ме кара все да чакам.
С тази песен ще се връщам
И самa ще нося кръста!
С тази песен на съдбата
Ще прогоня самотата!
Припев: (х2)