Времето се разтапя в този жив Ад.
В капан съм на кауза, която някога разбирах.
Усещам гадене, надигащо се вътре в мен.
На кого в действителност трябва да отговоря?
Марширувам през реки, оцветени в червено.
Душите се реят, изпълнили въздуха,
Заставен съм да се бия
Зад пречупения кръст.
Правя само това, което се очаква от мен,
Без емоции, чувствата ми са потиснати.
Сляпото подчинение ме пренася през всичко това.
Съвест е дума, която се научих да забравям.
Марширувам през реки, оцветени в червено.
Душите се реят, изпълнили въздуха,
Заставен съм да се бия
Зад пречупения кръст.
[Соло: HANNEMAN, KING, KING, HANNEMAN]
Времето се разтапя в този жив Ад.
В капан съм на кауза, която някога разбирах.
Усещам гадене, надигащо се вътре в мен.
На кого в действителност трябва да отговоря?
Марширувам през реки, оцветени в червено.
Душите се реят, изпълнили въздуха,
Заставен съм да се бия
Зад пречупения кръст.