Изпаднах някъде по пътя, както всички останали.
Мразя те, мразя те, мразя те – но просто заблуждавах себе си.
Започвам да връщам обратно всички наши моменти.
Защото сега, когато ги няма, чувам само думите, които е трябвало да кажа.
Когато изпитваш болка под повърхността,
като неспокойна, течаща студена вода...
Е, времето може да лекува, но не и това.
Затова, преди да си отидеш...
Дали имаше нещо, което можех да кажа,
за да накарам сърцето ти да бие по-силно?
Само ако знаех, че е трябвало да преживееш буря.
Затова, преди да си отидеш...
Дали имаше нещо, което можех да кажа,
за да накарам цялата болка да спре?
Убива ме как умът ти може да те подведе, че не струваш нищо.
Затова, преди да си отидеш...
Когато и да се обадеше, все не беше подходящото време.
Отмина малко по малко, докато не остана съвсем нищо.
Започвам да превъртам отново всички наши моменти.
Но всичко, за което се сещам, е онзи поглед на лицето ти.
Когато изпитваш болка под повърхността,
като неспокойна, течаща студена вода...
Е, времето може да лекува, но не и това.
Затова, преди да си отидеш...
Дали имаше нещо, което можех да кажа,
за да накарам сърцето ти да бие по-силно?
Само ако знаех, че е трябвало да преживееш буря.
Затова, преди да си отидеш...
Дали имаше нещо, което можех да кажа,
за да накарам цялата болка да спре?
Убива ме как умът ти може да те подведе, че не струваш нищо.
Затова, преди да си отидеш...
Дали щяхме да сме по-добре сега,
ако си бях позволил да сваля стените си?
Може би, но предполагам, че никога няма да разберем.
Ти знаеш, знаеш го.
Преди да си отидеш...
Дали имаше нещо, което можех да кажа,
за да накарам сърцето ти да бие по-силно?
Само ако знаех, че е трябвало да преживееш буря.
Затова, преди да си отидеш...
Дали имаше нещо, което можех да кажа,
за да накарам цялата болка да спре?
Убива ме как умът ти може да те подведе, че не струваш нищо.
Затова, преди да си отидеш...