Днес е последният ден, в който използвам думи.
Те се изчерпаха, изгубиха значението си.
Вече не функционират.
Нека, нека, нека изпаднем в безсъзнание, скъпи.
Нека изпаднем в безсъзнание, скъпи.
Днес е последният ден, в който използвам думи.
Те се изчерпаха, изгубиха значението си.
Вече не функционират.
Пътувам... оставяйки логиката и разума.
Пътувам... към обятията на безсъзнанието.
Пътувам... оставяйки логиката и разума.
Пътувам... към обятията на безсъзнанието.
(Припев:)
Нека изпаднем в безсъзнание, скъпи.
Нека изпаднем в безсъзнание.
Нека изпаднем в безсъзнание, скъпи.
Нека изпаднем в безсъзнание.
Думите са безполезни, особено изреченията.
Те не значат нищо.
Как биха могли да обяснят как се чувствам аз?
Пътувам, пътувам... пътувам...
Пътувам, пътувам... оставяйки логиката и разума.
Пътувам, пътувам... смятам да се отпусна.
Пътувам, пътувам... в обятията на безсъзнанието.
(Припев)
А отвътре, всички ние все още сме влажни.
Копнеем и жадуваме.
Как бих могла да обясня как се чувствам?
(Припев)
Пътувам, пътувам... (x3)
Пътувам, пътувам... в обятията на безсъзнанието.
И всичко, което някога си научил -
опитай се да го забравиш.
Никога повече няма да обяснявам.