Bedtime Story [Bulgarian translation]

Днес е последният ден, в който използвам думи.

Те се изчерпаха, изгубиха значението си.

Вече не функционират.

Нека, нека, нека изпаднем в безсъзнание, скъпи.

Нека изпаднем в безсъзнание, скъпи.

Днес е последният ден, в който използвам думи.

Те се изчерпаха, изгубиха значението си.

Вече не функционират.

Пътувам... оставяйки логиката и разума.

Пътувам... към обятията на безсъзнанието.

Пътувам... оставяйки логиката и разума.

Пътувам... към обятията на безсъзнанието.

(Припев:)

Нека изпаднем в безсъзнание, скъпи.

Нека изпаднем в безсъзнание.

Нека изпаднем в безсъзнание, скъпи.

Нека изпаднем в безсъзнание.

Думите са безполезни, особено изреченията.

Те не значат нищо.

Как биха могли да обяснят как се чувствам аз?

Пътувам, пътувам... пътувам...

Пътувам, пътувам... оставяйки логиката и разума.

Пътувам, пътувам... смятам да се отпусна.

Пътувам, пътувам... в обятията на безсъзнанието.

(Припев)

А отвътре, всички ние все още сме влажни.

Копнеем и жадуваме.

Как бих могла да обясня как се чувствам?

(Припев)

Пътувам, пътувам... (x3)

Пътувам, пътувам... в обятията на безсъзнанието.

И всичко, което някога си научил -

опитай се да го забравиш.

Никога повече няма да обяснявам.