Приказка една, много от преди
сплита две сърца във една съдба
само в кратък миг.
Може би молба, има в две очи.
Кой ли е смутен, кой ли променен?
Той и тя сами.
Сякаш изведнъж идва любовта.
Както и преди, изгревът ще бди
в края на нощта.
Приказка една, носи песента
даже да сгрешиш, щом се промениш,
стават чудеса.
Тръгва по света, с първите лъчи
приказка една, чак от вечността - той и тя сами.
Приказка една, чак от вечността - той и тя сами...