Не, благодаря - не ме изпращай,
мога и сама вкъщи да се прибера.
Оттук нататък - продължаваш сам,
приятелю.
Може и да не знам
какво желая,
да съм хладна или да изгарям,
но знам това, което знам.
Кръвта и тъгата
са двамата ми най-добри приятеля,
и името ми зле звучи,
когато го изричат твоите устни.
Остави ме
да правя любов
със своите желания,
със своите желания.
[Припев]
Хей, щастие, пали (и тръгвай).
Не съм такава (за каквато ме мислиш) - зарежи.
Нямам аз лице за смях,
нямам аз тяло за грях.
Хей, щастие, пали (и тръгвай).
Не съм такава (за каквато ме мислиш) - зарежи.
В един и същ момент, ти беше
цена и oтплата за страх.
Заплата за страх.
Не сваляй палтото си, oстави го, благодаря.
Няма да умра от студ.
А, тъмнината няма да ме изяде,
приятелю.
Слушай, защото
не повтарям.
Толкова, колкото съм слаба,
ти никога няма да бъдеш силен!
Кръвта и тъгата
са двамата ми най-добри приятеля,
и името ми зле звучи,
когато го изричат твоите устни.
Остави ме
да правя любов
със своите желания,
със своите желания.
[Припев]
И твоето ''малко'' - много е,
а ''многото'' ти - малко е.
За деня в нощите, за беса в очите.
За стария ми глад, ти си още нов и млад.
[Припев]