Винаги ми казваше: „Тръгвай си, не ме интересуваш повече“.
Защо да ти пиша поема, ако ще изгориш страниците
Светлина като слон в стъкларски магазин
Цигани като диаманти сред латино банди
Да умра, да умра за теб не си заслужава повече, защото
Ще оставя морето зад себе си, на тези улици
Обаждах ти се и ти казваше
Потърси ме в квартала
Все едно, все едно бяхме в тъмното
В нощта те виждам
Къщата ми ми се струва хубава
Казваш: „Не ти отива“.
Но идваш в квартала да танцуваш с мен.
И така, винаги свири кварталът
И така, винаги свири кварталът
И така, винаги свири...
Карам бързо, сменям платната, но не за да стигна при теб
Ако трябва да изкача завистта ти, по-скоро бих предпочел пирамида
Пиех вода с Оки, само за да се успокоя
Играех видеоигри, за да не излизам
Да умра, да умра за теб не си заслужава повече, защото
Ще оставя морето зад себе си, на тези улици
Обаждах ти се и ти казваше
Потърси ме в квартала
Все едно, все едно бяхме в тъмното
В нощта те виждам
Къщата ми ми се струва хубава
Казваш: „Не ти отива“.
Но идваш в квартала да танцуваш с мен.
И така, винаги свири кварталът
И така, винаги свири кварталът
И така, винаги свири...
Знаеш, че последната целувка е по-лесна
Тогава ще паднем като Картаген
Никога, никога не изчезвай като Изида
Никога, никога
Потърси ме в квартала
Все едно, все едно бяхме в тъмното
В нощта те виждам
Къщата ми ми се струва хубава
Казваш: „Не ти отива“.
Но идваш в квартала да танцуваш с мен.
И така, винаги свири кварталът
И така, винаги свири кварталът
И така, винаги свири кварталът
Кварталът
И така, винаги свири кварталът...