Barcos de papel [Bulgarian translation]

Потъвам в мълчание,

привечер в някое кафене

мойте думи няма никой

който да иска да ги разбере.

Скитник от желания,

капитан без вяра,на хартиени лодки,

вихрушка от мисли,

когато виждам да се зазорява.

И как самотни остават вълните

когато слънцето залезе

и как самотен оставам, очаквайки те,

търсещ твоето извинение.

Не знаех какво да кажа, когато те видях

как ме гледаш без да ми обърнеш внимание

Не знаех какво да кажа и влюбен в теб,

оставам часовете да минават.

Не знаех какво да кажа, нито къде да избягам,

дали жена заслужава твоята прошка .

Няма къде да отида, влюбен в теб

сърцето ми угасва...

Твойте " Обичам те " не ги искам

ако са от харетия,лодки от хартия.

Споменът за теб вече го нося

закачен за кожата ми.

Плащам цената,без пари

ела и надникни в мислите ми

Не смятам да бъда твой господар, нито да те загубя

Сега на късмет плавам към разрушени пристанища

Седемте морета ако трябва ще прекося зя теб

на лодки от хартия.

Не знаех какво да кажа...