Не знам защо вече стана много сложно.
Обидих те, можеш ли да простиш?
Спомени, да бъда в тях не е възможно.
И мечтите ни - приключихме с тях.
Построих стена в моята душа.
Всичко се разпада просто хей така.
Но едно е сигурно.
Някой ден, някой ден,
ние пак ще се съберем. Ще се съберем.
За ръце ще се държим. За ръце.
Ще те погледна и ще кажа,
че ние с теб, ние никога
не биваше да се делим. Липсваш ми.
Само ако имаше как.
И само ако беше до мен.