Той жив е, жив е българският бог. Той нас
в най-мрачни векове oпази.
и днес той бди въз наште съдбини.
жив е българският бог.
Тревожни дни, велики дни!
Прекарвал ли е друг народ такива?
Триумфи, слава! – а сърцата ни
змия гризе, отрова в тях излива.
И хищни птици яростно кълват
меса ни живи, кръв струи от рани...
Затуй ли нашите свети герои мряха-
да бъдем грабени, разкъсвани, обрани ?
Българио, треперя с твоя гнев!
Той жив е, жив е българският бог. Той нас
в най-мрачни векове oпази.
и днес той бди въз наште съдбини.
жив е българският бог.
И днес той бди над нас, невидим страж
народен, и не ще да ни остави.
О, жив е, жив е българският богът наш
велик за нас, той чудеса ще прави.
И пак ще полетим ! И по-висок
ще бъде полетът ни нов свободен
защото жив е, жив е българският бог!
и брани нас от сили преизподни!
Българио, треперя с твоя гнев!
Той жив е, жив е българският бог. Той нас
в най-мрачни векове oпази.
и днес той бди въз наште съдбини.
жив е българският бог.