Питай ме отгде
имам тънък и строен стан
и две звезди вместо очи
как са огрели мойто лице.
Питай ме защо
тъй е волно мойто сърце
и докога, и докога
от мойта хубост ще си огрян.
Птиците млъкват, щом запея,
слушат стихнали моя глас.
Слънцето в облак чер се крие,
щом изляза на двори аз.
Този тънък стан
взела съм от горска ела.
Черната нощ и две звезди –
моите тъмни очи.
Всичките птици ще надпея
с мойта песен и моя смях.
Моята хубост ще огрее
както слънцето таз земя.