Във очите слънце грее,
във косите здрач тъмней.
Със усмивка на дете
и с добро сърце.
Мъдрост Бог ѝ подарил,
здраве и любов дарил –
няма равна на света
с тази красота.
Българка съм аз –
силна съм жена;
знам, че смел народ
е българския род!
Българка съм аз –
горда съм жена!
Никога глава
няма склоня!
И под робство е живяла,
ала пак е отцеляла –
с менци пълнила вода,
хляб омесвала.
Криела е през нощта
нашите безчет юнаци –
Ботев, Левски не предала,
знаме развяла.
Българка съм аз –
силна съм жена;
знам, че смел народ
е българския род!
Българка съм аз –
горда съм жена!
Никога глава
няма склоня!
Във очите слънце грее,
във косите здрач тъмней.
Със усмивка на дете
и с добро сърце.
Борбения дух крепил я,
давал ѝ кураж и сили –
нито вятър, нито буря
променили.
Българка съм аз –
силна съм жена;
знам, че смел народ
е българския род!
Българка съм аз –
горда съм жена!
Никога глава
няма склоня!