Azis - Хубава си моя горо [Hubava si moq goro]

Хубава си, моя горо,

миришеш на младост,

но вселяваш в сърцата ни

само скръб и жалост.

Който веднъж те погледне,

той вечно жалее,

че не може под твоите

сенки да изтлее.

А комуто стане нужда

веч да те остави,

той не може, дорде е жив,

да те заборави.

Твоите буки и дъбове,

твоите шуми гъсти,

и цветята и водите,

агнетата тлъсти, и божурът, и тревите

и твойта прохлада,

всичко, казвам, понякогаж

като куршум пада

на сърцето, което е

всякогаж готово

да поплаче, кога види

в природата ново,

кога види как пролетта

старостта изпраща,

и под студа и под снега

живот се захваща.