Аз взех от твойта слабост много… [Az vzeh ot tvoyta slabost mnogo…] lyrics

Аз взех от твойта слабост много

могъщество и чест, и доблест,

пленително добра тревога;

привързаност без страх и подлост.

И жълта есен. Жълто ехо

от гласове незащитени…

Но всичко е така далеко,

тъй както детството от мене…

И струва ли си да се пита

несбъднатото от години?

Отново за самозащита

да си останем анонимни.

Да бди над нас като тогава

зидът старинен и огромен.

Да се явя като забравен,

а ти да дойдеш като спомен.

И в паметта си да се ровя,

да търся мъничка разплата…

Да си отида пак виновен,

да си останеш ти възпята.