Аз те търся в дъжда. Срещу мене вървят дъждобрани.
Чувам есенни думи и пролетен смях.
А витрините трепкат в нощта като сини екрани
и рекламното лято ме гледа от тях.
Аз те търся в дъжда. И за времето нямам представа.
Даже твойта усмивка си спомням едвам.
Чувствам само това, че внезапният дъжд не престава,
че започва сезонът, когато съм сам.
Знам – на тебе ти трябва любов и закрила в живота.
Знам, че идва в мечтите ти мъж с дъждобран.
Цяла нощ ти разказва той свойте два анекдота
и сърцето си слага на твоята длан.
Аз на този прекрасен човек не приличам, изглежда.
Дълго махам с ръка във дъждовния час.
Всички нощни таксита отиват за спирка Надежда,
а съвсем във обратна посока съм аз.