Ти ме слушаш, навел очи.
В тях стаена сълза горчи.
Знам, жестоко е, но тъй е по-добре.
Аз си тръгвам сега от теб.
Аз си тръгвам, макар да знам,
че оставаш на света без мене сам.
А тъй щастливи с теб бяхме ний.
Но где са тези дни?
Защо те бързат?
Защо от нас отлитат?
След тях по цялата земя
ще тръгна без теб сама.
Ще спра ли нейде? Не знам,
недей ме пита. Не питай.
С колко болка и тъга
си отивам от теб сега.
Ала пак не искам ти да разбереш,
че си всичко за мен в света.
И тъгата, и радостта.
И че не мога аз без теб.