След труден ден нощта върви,
търси път сама в косите ми.
Пред мен гори, зад мен гори,
блести сълза в очите ми.
От моя дом видях света
в дъжда как бързо тичаше,
и беше нощ, и беше ден,
и ние се обичахме.
Аз сама разбрах, аз сама разбрах –
ще ни е трудно, трудно в тази стая.
Вече нямах теб, вече нямах теб,
а имах този свят и края.
Аз сама разбрах, аз сама разбрах –
тук всичко, всичко беше изгоряло.
Вече нямах теб, вече нямах теб,
а имах песен и начало.
След трудна нощ денят върви
и търси път сам между хората.
Под мен гори, над мен гори
и няма я умората.
Във всеки дом видях лица,
които си приличаха,
и беше ден, и беше нощ,
и ние се обичахме.
Аз сама разбрах, аз сама разбрах –
ще ни е трудно, трудно в тази стая.
Вече нямах теб, вече нямах теб,
а имах този свят и края.
Аз сама разбрах, аз сама разбрах –
тук всичко, всичко беше изгоряло.
Вече нямах теб, вече нямах теб,
а имах песен и начало.
Аз сама разбрах, аз сама разбрах –
ще ни е трудно, трудно в тази стая.
Вече нямах теб, вече нямах теб,
а имах този свят и края.
Аз сама разбрах, аз сама разбрах –
тук всичко, всичко беше изгоряло.
Вече нямах теб, вече нямах теб,
а имах песен и начало.
Аз сама разбрах, аз сама разбрах –
ще ни е трудно, трудно в тази стая.
Вече нямах теб, вече нямах теб,
а имах този свят и края.